ВЖИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вживèя се, -èеш се, мин. св. вживя̀х се, прич. мин. св. деят. вживя̀л се, -а се, -о се, мн. вживèли се, прич. мин. страд. вживя̀н, -а, -о, мн. вживèни, св., непрех. С предл. в. Вниквам дълбоко в нещо и го преживявам. Спомените бяха само спомени, колкото и да се вживяваше Дона в тях. Нямаше да се върне Велко при нея, нямаше да го види тя никога, нямаше да види и детето си. Д. Талев, И, 616. Но щом запя, той се вживя в песента и лицето му отново стана замечтано и скръбно, а очите му лъснаха от влага. И. Петров, НЛ, 228. Учителството му е дало възможност да се вживее в народния бит, да опознае своя народ — неговите добри и лоши черти, неговите творчески възможности. СбАСЕП, 7. Не е достатъчно актьорът само да запамети текста на една роля — той трябва да се вживее в нея, в цялата пиеса, в мислите на автора. Ст. Грудев, ББ, 44.